Una flauta se escucha muy temprano en el alba.
Las notas horizontales despuntan el campo y dan color a las malvas.
Beatriz Giovanna Ramírez
ПОДСЛОН
Една флейта се чува много рано в зори,
хоризонталните ноти разпукват полето
и го оцветяват в лилаво.
Една жена, която събира треволяк
и украсява къщата си,
една котка мяука,
заслепена на ръба на покрива,
и преследва водни кончета от сол
в скривалища и в малките диви гори.
И идвам аз, за да пия екстракти,
да се изгубя в морето и планините,
да се почувствам близо до огъня
и да търся подслон,
да попитам с думи
и да открия сама аромата на водата.
Има една приятелка, която знае всичко за дърветата,
сезоните и болките от боя –
една усмихната уста,
която знае за спогодбите между момиченцата
и техните игри.
Тя има в косата си звезди,
които скачат на въже.
Аз съм тук
разтваряйки с пръст лавандулата на покривите,
зеленчука, който си почива в кухнята,
до онзи самотен щурец,
който спи пеейки в саксията
на едно куче призрак.
Има една жена, която ме прегръща
и гледа с мен хоризонта на морето
и на планините.
БЕАТРИС ДЖОВАНА РАМИРЕС
Превод от испански: Виолета Бончева
Traducción al búlgaro por Violeta Boncheva
VIOLETA BONCHEVA, (1 de abril de 1951, ciudad de Stara Zagora) Profesora de español en un colegio preparatorio. Tiene siete libros, cinco de poesia y dos en prosa. Dos de sus libros son bilingües, traducidos por el traductor mexicano Reynol Perez Vázquez. Ganadora de premios nacionales y internacionales en EEUU y en España. Ha vivido casi tres años en Monterrey, México donde trabajaba y estudiaba español. Sus obras están traducidas al inglés, español y portugués y publicadas en México, Argentina, Chile, España, Grecia, EEUU. etc.
Esa mujer que te abraza y mira contigo el horizonte del mar y las montañas, es tu amiga... y eso tien un valor mayúsculo... al fnal de los días de todo tipo, es lo único que realmente nos queda: los amigos
ResponderEliminarTe felicito por tu acceso a "lenguas remotas"
Un gran abrazo emocionado por este poema y esta traducción.
ResponderEliminarAntonio Arroyo.
Me ha emocionado este poema, porque esos rincones los conozco y son tan entrañables como ella, (Amparo. besitos.
ResponderEliminarPaqui.
Gracias, Beatriz, por este poema que sé que salió del corazón. Un abrazo, Amparo
ResponderEliminarМного интересно. Харесва ми тъга на дърво, и открих снимка.
ResponderEliminarБлагодаря за историята.
Encontré este blog a través de Networkedblogs y me parece muy interesante. Saludos.
ResponderEliminarMe encanta Beatriz!.
ResponderEliminar